Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Връзки:

psy.net
psychology-bg.com
http://www.ochila-bg.info/
banner_clinovital_130x43.gif
inobiotec

Знаете ли че:


Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0885-410-611
psy
2007-05-03 - Лев Семенович Виготски

Лев Семенович Виготски
(1896-1934 г.)

image
Виготски е световно известен съветски психолог, който е известен с това, че е разработил културно историческата теория в психологията. Роден е в семейство на военен, завършил е в юридическия факултет на Московския университет (1917) и едновременно историко-философския факултет на университета “Шанявски”. От 1924 г. е работил в Московския държавен институт по експериментална психология, после в основания от него самия институт по дефектология; по-късно започнал да чете лекции в редица московски, ленинградски, харковски ВУЗ-ове. Същият става професор в института по психология в Москва. В търсене на обективен начин за изследване на сложните форми на психична дейност и поведение на личността Виготски е подложил на критически анализ редица философски и повечето съвременни за него психологически концепции (“Смисълът на психологическата криза”, ръкопис 1926 г.), показвайки безплодността на опитите за обяснение на човешкото поведение, свеждащи висшите форми на поведение към низшите елементи. В книгата си “История на висшите психични функции е дадено разгърнато изложение на културно историческата теория за развитие на психиката: според Виготски е необходимо да се различават два плана на поведение- натурален (резултат от биологичната еволюция на животинския свят) и културен (резултат от историческото развитие на обществото), слети в развитието на психиката. Същността на културното поведение е в неговата опосредственост от оръдията и знаците, при което първите са насочени “навън”, а вторите “навътре” първоначално с цел преобразуване на другите хора, а после, за да управляват собственото поведение. В първите си години от живота Виготски отделял основно внимание на изучаването на структурата на съзнанието (“Мислене и реч”, 1934). Изследвайки речевото мислене, Виготски по нов начин решава проблема за локализацията на висшите психични функции като структурни единици на мозъчната дейност.
Изучавайки развитието и разпада на психичните функции на базата на материала взет от детската психология, дефектологията и психиатрията Виготски стига до извода, че структурата на съзнанието – това е динамична смислова система, намираща се в единство с афективните, волевите и интелектуалните процеси.
Културно историческата теория е породила най-голямата в съветската психология школа, от която изхождат учени като А. Н. Леонтиев, А. Р. Лурия, П. Я. Галперин, А. В. Запорожец, П. И. Зинченко, Д. Б. Элконин и др.
Всъщност много малко е известно за живота и творчеството на Виготски. Знае се, че първата му работа – психологически анализ на образа на Хамлет в пиесата на Шекспир, била започната по времето на Първата световна война между 1914 и 1916 г. След това за 10 години той изчезва от полето на активното творчество, което е свързано преди всичко с външни обстоятелства – това е военен период, първо на световна война, а после на гражданска.
Ние нищо не знаем за този период, освен че той е живял в родината си (Виготски е белоруски евреин) – първо в Москва, а после в Громел. Виготски работи като учител, тъй като в условия на криза, въпреки че това не е доходна работа, поне гарантира необходимия минимум.
В 1924 г. по някаква странна случайност, при него в училището пристигнала покана за научно практическа конференция по проблемите на рефлексологията. Някой се бил разболял и Виготски заминал на конференцията. При това както си спомня ученикът му А. Лурия , той е говорил смело и свързано, все едно четял, пред него на катедрата имало лист хартия, той изговорил 15-те си минути, слязал от трибуната и си седнал на мястото, като случайно се оказал до Александър Романович. Последния погледнал през рамото на Виготски и видял, че листа му е чист, празен. След наколко години Виготски след бас прочита едно часова лекция отнасяща се сладоледите, без поне веднъж да се повтори.
На конференцията Виготски получава покана да работи в Москва. От 1924 до 1934 г. той постоянно боледувайки от туберкулоза, и изкарвайки дълъг период по болниците, Виготски написал 12 – 15 томов труд. За това време той организирал постоянно действащ семинар в института по психология на Манежна, създал Институт по дефектология и въобще създава дефектологията като такава, а също основава катедра по психология в Педагогическия институт.
Към момента са изминали над 60 години от смъртта на Виготски, а неговите трудове се четат все повече и повече, влиянието им на световната психолого-педагогическа мисъл расте.


По материали на сайтовете:
http://slovari.yandex.ru/ и http://www.child-land.com/detskii_sad.files/vygotsky.html


2007-05-03 - Дж. Рейвън

Дж. Рейвън

Дж. Рейвън e английски психолог, който през 1936 г. разработва един от най-популярните невербалните тестове за диагностика на интелекта. Към момента теста се използва в над 100 държави по света. Той има 5 серии по 12 матрици във всяка, с увеличението на поредния номер, расте и сложността на задачата.

2007-05-03 - Ерик Ериксон

Ерик Ериксон

image
Американски психолог, роден на през 1902 г., представител на его-психологията. В противоположност на тезиса на психоанализата за антагонизъм на личността и обществото, подчертавал биосоциалната природа и адаптивния характер на поведението на личността, като централно интегративно качество на която се изявява психосоциалната идентичност. Последната субективно се преживява като “чувство на непрекъсната самотъждественост”. Психосоциалната идентичност се основава върху приемането от личността на цялостния обра за себе си (Аз-концепция) в единството й от многообразни социални връзки.
Промяната на социокултурните усовия на живот за личността, водят до загуба на предишната и необходимост от формиране на нова идентичност. Възникващите затруднения обаче, биха могли да доведат до тежка невроза (“загуба на себе си”). Ето защо Е. Ериксон направи извода, че масовите неврози са обусловени от дълбоките трусове в живота на обществото при историческите промени (войни, революции и т. н.).
Според Ериксон при провеждането на терапия, трябва да се работи по посока към възвръщане на пациента на загубеното му чувство на идентичност.
Текст и снимка:
"http://www.psychology.ru"

2007-05-03 - Карл Юнг

Карл Юнг

image
Роден на 26 юли 1875 г. в Швейцария, умира на 6 юни 1961 г. (1) Баща му е бил пастор в Швейцарска църква. Юнг постъпва в Базелския университет с намерение да специализира класическа филология и възможно археология, но вероятно един негов сън събужда в него интерес към естествените науки и – както става в последствие – към медицината. Завършвайки университета, получавайки медицинска степен, става асистент в цюрихска болница и цюрихска психиатрия, избирайки окончателно по този начин кариерата на психиатър. Той асистира, а по-късно си е сътрудничел с видния психиатър Блейлер (Bliuler, E.), създателя на понятието “шизофрения”. Известно време се учи при Пиер Жане, ученик и приемник на Шарко в Париж. През 1909 г. се отказва от работата си в цюрихската болница, а в 1913 г. от преподаването на психиатрия в Цюрихския университет, за да може изцяло да се отдаде на частната практика, подготовка, изследване, пътешествия и писане. В продължение на много години води семинар на английски език за англоговорящи студенти, а след като прекратява активното си преподаване, започва работа в Цюрих в институт, наименуван в негова чест. В 1944 специално за Юнг е организирана катедра по медицинска психология в Базелския университет, но лошото му здравословно състояние го кара след година да се откаже от този пост. Той умира на 6 юни 1961 г. в Цюрих, на възраст 85 години.
Интересите му са в областта проблемите на религията, психологията на личността и социалната психология, философията на психологията и теоретичната психология, психоанализата, психологията на изкуството.
Когато Юнг прочита “Тълкуване на сънищата” на Фройд скоро след публикацията му в 1900 година, същият все още е млад психиатър в Цюрих. Намирайки се под силно впечатление от Фройдовите идеи, които той е използвал в практиката си, Юнг изпраща на Фройд копие на съчиненията си, в които като цяло Юнг подкрепя неговата гледна точка. В 1906 г. започват редовно да обменят информация помежду си чрез писма, а през следващата година Юнг нанася първата си визита на Фройд във Виена, където те непрестанно разговаряли в продължение на 13 часа! Фройд смятал, че Юнг ще му стане наследник. В 1910 г., когато била основана Международната психоаналитична асоциация, Юнг става първия й президент и заема този пост до 1914 г. В 1909 г. Фройд и Юнг предприемат съвместно пътуване до Университета на Кларк в Уорчестър, и двамата по покана за участие в серия лекции на мероприятия, посветени на двадесетата годишнина от основаване на университета. Но след три години отношенията между Фройд и Юнг се охлаждат, в 1913 г. те прекъсват личната кореспонденция, а след няколко месеца и деловата. В април 1914 г. Юнг напуска поста на президент н асоциацията, а през август 1914 г. прекъсва и членството си в нея. по този начин, разделянето било окончателно. Фройд и Юнг никога повече не се срещали.
Статиите публикувани от Юнг в периода, когато се намирал под влияние на Фройд, и последващата го критика по адрес на психоанализата на Фройд са събрани в 4-ия том събрани съчинения. Други статии за Фройд са включени в 15-ия том. Основна причина за прекъсването на отношенията изглежда е отхвърлянето от страна на Юнг на пансексуализма на Фройд. “Непосредствена причина стана това, че Фройд... отъждествяваше своя метод с теорията за пола, която аз смятах за неприемлива” (от личните беседи с Юнг, 1954 г.). Юнг започва да създава собствена психоаналитична теория и собствен психотерапевтичен метод – това се разпространява под името аналитична психология, основните насоки, на която са нахвърляни още преди срещата с Фройд и работата над която непрекъснато продължила и в периода на сътрудничество с Фройд. (Jung, 1913). (2)

Основни негови публикации са:
1907 Psychological investigations with the galvonometer and phenomograph in normal and insane individuals. Brain, 30,153-218. 1920 Collected Papers on Analytical Psychology. Balliere, Twidale and Cox.
1933 Psychological Types. KeganPaul. (French edn, Trubner)
1958 The Undiscovered Self. Routledge and Kegan Paul.
1959 Flying Saucers: Modern Myth of Things Seen in the Skies. Routledge and Kegan Paul. (1)
1960 Collected Works, 1902-1960 (18 vols). Routledge and Kegan Paul.

Текст и снимка:
1. “Рsychology.ru”
2. К. Холл, Г. Линдсей, Теории личности, М. 2000, стр. 79-80


2007-05-03 - Жан Пиаже

Жан Пиаже
(1896 - 1980)


Швейцарски психолог, един от най-известните учени на ХХ век, чиито трудове съставляват важен етап в развитието на генетическата психология. Пиаже е роден на 9 август 1896 г. в Невшател (Швейцария), умира на 16 септември 1980 г. в Женева. Той е разработвал когнитивната концепция за развитие на детето, което е разглеждал като постепенен процес, преминаващ през няколко стадия.
Своята теория за детското мислене Пиаже е строил на базата на логиката и биологията. Той изхожда от идеята, че основата на психическото развитие е развитието на интелекта.
В серия от експерименти той доказва гледната си точка, показвайки как нивото на разбиране, интелекта влияят върху речта на децата, върху тяхното възприятие и памет. Също така той развивал идеята за това, че “мисленето на детето не може да бъде изведено само от вродените психобиологични фактори и от влиянието на физическата среда, а следва да бъде разбирано също така и преимуществено чрез тези отношения, които се установяват между детето и заобикалящата го социална среда.
Изследването на етапите на развитие на мисленето се е случвало постепенно. Пиаже бил поканен през 1919 г. в Париж за работа над скали за измерване на интелекта, работил е в детски дом; материалите получени от него през този период, полагат основата на първите му книги “Съждение и разсъждение на детето”, “Мислене и реч на детето”, където той излага основите на концепцията си за когнитивното развитие на детето. Пиаже твърдял, че в процеса на развитие се случва адаптацията на организма към околната среда. Именно разбирането, създаването на правилна схема на заобикалящото ни, според Пиаже, осигурява адаптацията към околния свят. При това адаптацията се разглежда тук не като пасивен процес, а като активно взаимодействие на човека и средата. Тази активност се явява необходимо условие за развитие, тъй като схемата не се дава в готов вид с раждането, нито пък я има в околния свят. Схемата се изработва само в процеса на активно взаимодействие със редата, или както е писал Пиаже, “схемата я няма нито в субекта, нито в обекта, тя е резултат от активното взаимодействие с обекта”.

www.psychology-online.net

| 1 | 2 | 3 | 4 | 5