Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Връзки:

psy.net
psychology-bg.com
http://www.ochila-bg.info/
banner_clinovital_130x43.gif
inobiotec

Знаете ли че:


Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0885-410-611
psy
2007-10-14 >> Представиха филма за детското насилие

Представиха филма за детското насилие “Умирай лесно” – първа част

София. 25% от децата са били жертва на насилие – това сочат данните, изнесени във филма “Умирай лесно” - първа част на журналистката Емилия Антова. Филмът бе представен по време на пресконференция, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Във филма са изнесени и още данни – около 1/3 от децата опитват алкохол за първи път на 10-15 години. 42.3% от децата, употребяващи алкохол, го правят заради приятните усещания, които изпитват. 37.4% пък пият, за да станат по-решителни.
Във филма са разказани историите на едни от най-потресаващите убийства, извършени от деца през последните няколко години – за Кристиян от Петрич, който уби и разчлени тялото на своя съученик Кристин, за Мария и Антония от Пловдив, които убиха своя съученичка и за Моника, застреляна в главата от своя приятел. Освен това във филма са разказани и историите на деца, станали жертва на насилие.
Какви са причините – според филма: безразличието на обществото към детската агресия, отчуждеността на децата от родителите и незаинтересоваността на учителите, неефективността на съдебната система и “системното възпитание в безчовечност”.
Психологът на Сливенския затвор бе категоричен, че в много случаи не се прави разлика между различните видове агресия, което води до грешки в превенцията. Освен това – насилието сред децата у нас е вид садизъм, категоричен е той.
От своя страна – друг психолог коментира, че агресията е един от първите модели, които децата усвояват. До две години за тях е известен само един модел – плачът и молбата, после обаче се усвояват и останалите. Затова родителите трябва да оставят децата си да вземат решения самостоятелно, доколкото това е възможно – например – ако детето иска зеления, а не лилавия пуловер, да му облекат наистина зеления пуловер.
Директорът на училище във Враца пък коментира, че децата свикват с модела на агресия още у дома – когато виждат родителите си да проявяват такава.
Самите деца – извършили престъпления признават, че деянията им са под влияние на компютърни игри и телевизия. “Навсякъде виждаме насилие – по ТВ, на компютрите, слушаме съседите как се карат, почти всеки съученик е бил обект на насилие – ако не от родителите си, то от някой друг”, разказа момиче, участвало в убийството на възрастен човек.
Антония, която заедно с Мария, е убила своя съученичка пък коментира, че вероятно след 10 – 20 г. ще приема направеното по-тежко. Сега иска да излезе от затвора, но когато хората в Пловдив “позабравят”.
Действия по превенция се извършват и от неправителствените организации – по идея на фондация “Галатея” в столично училище дори ще бъде сформиран такъв център.
Авторката на филма Емилия Антова бе категорична, че не иска филмът й да се излъчва по телевизията, а сред децата – в училище. “Това е филм-превенция”, каза тя.
От своя страна зам.-кметът по образованието Йорданка Фандъкова коментира, че филмът не трябва да бъде спуснат “административно” във всички училища. Според нея дори е по-важно да го гледат родители и учители, защото не се знае какъв може да бъде ефектът сред децата. Преди да бъде пуснат на деца, трябва с тях да работи специалист, категорична бе Фандъкова.
Марта МЛАДЕНОВА
Агенция "Фокус"


2007-10-13 >> Всяко бедствие, което преживее човек, внася...

Всяко бедствие, което преживее човек, внася дълготрайни травми върху психиката му, според психолог

София. Всяко бедствие, което преживее човек, внася дълготрайни травми върху психиката на всеки човек без значение от неговата възраст, т.е. няма никакво значение дали говорим за деца или за възрастни хора. Най-често това са травми, които съответстват по размер и щета на бедствието, но при всички положения, дори да говорим за едно наводнение, малко като сила земетресение или лека катастрофа, следата остава. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Хенриета Илиева-Стоянова, психолог и външен експерт на БЧК по програмите за оказване на първа психологична помощ при бедствия, аварии и катастрофи. По думите й тези следи обикновено специалистите ги откриват в промяната на ежедневния ритъм на човек, в съня му, съответно в режима на хранене, спортуване или работа. “Следите се откриват в повишаване или стихване на комуникацията. Има механизми, с които може да се опише силата на травмата и съответно да се тръгне към най-добрия начин за преодоляването й”, обясни психологът.
Тя подчерта, че психичните заболявания имат своя история и предистория и трудно може да се каже с какво точно това заболяване е общо на всички видове бедствия. “Пост травматичният стрес, който най-често се развива след преживяване на голямо по мащаб, от гледна точка на човешки жертви, бедствие, на загуба на близки и ценни хора, както и на социални кръгове на общуване обикновено се преживява тежко, много често се търси подкрепата на лекари, на колеги от психиатричните служби, за да могат всички механизми на науката на един човек да му се помогне в процеса на възстановяване”, каза психологът.
Людмила СПАСОВА
Агенция "Фокус"


2007-10-13 >> Безразличието на цялото общество е основна причина за...

Емилия Антова: Безразличието на цялото общество е основна причина за агресията на подрастващите

София. Безразличието на цялото общество е основна причина за агресията на подрастващите. Това каза пред Агенция “Фокус” журналистката Емилия Антова, автор на филма “Умирай лесно” – първа част. “Учителят си изпява урока и си тръгва, но не се интересува от проблемите на учениците си. Всъщност, безразличието е на цялото общество – не само на училищните власти. До такава степен са ни полирани мозъците, че напрактика цялата негативна информация, която ни залива от всякъде, ние я приемаме нормално – две деца жестоко убити, поредната лоша новина. Това не е нормално според мен”, каза още Антова. Според нея – “липсата на родителско присъствие” е основна причина за агресията в подрастващите.
Освен това – телевизията и компютърните игри също оказват голямо влияние върху детската психика. “Например Кънтър страйк (Counter Strike) – това е една латентна форма на въздействие. То е като китайската капка според мен”, коментира Антова. По думите й – филмът “Умирай лесно” ще бъде “удар в мозъка им”, защото ще бъде шок, поука. “Докато механично убиват в някоя компютърна игра – сърцата им не работят, докато това, което ще видят в моя филм, са последствията от убийството. То ще бъде шоково за тях. Аз вече пробвах реакциите им – пуснах филма на млади хора и ги гледах в очите – всички те бяха просълзени. Целта е да събудя човещината у тях”, допълни журналистката. Тя даде пример с убийството в Перник, при което едно момче уби свой връстник. “То го закла, разфасова го и напъха в хладилника. Майката и бащата на убитото момче са се борили години наред, събрали са 13 000 подписа, за да се промени законодателството – никой не им е обърнал внимание. И накрая – наказаха убиеца с 11 години затвор, той беше излежал 4-5 и след 3-2 ще го пуснат за добро поведение. Този човек е психопат – той разфасова човек и напъха бъбреците му в буркан, който сложи в хладилника, и този човек след няколко години отново ще се разхожда по улиците”, припомни Антова. Според нея – съдебната система у нас е абсолютно неефикасна, защото винаги се получават най-леките присъди.
“Има една страхотна теза – за първи път я чух от психолога на Сливенския затвор. Той ми каза: “Давате ли си сметка, че безразличието на родителите и въобще на цялото общество е вид садизъм”. Няма как да не се съгласим с този човек. Той допълни – и аз съм абсолютно съгласна с него – има български патент в насилието – садизмът е типичното българско насилие. Например – децата пребиват по-малко дете, снимат това нещо с GSM-а си, после го разпространяват в интернет и се забавляват, смеят се”, разказа още Антова.
“Едно момиче ми разказа, че заедно с компания момчета са убили един старец за пари. Тогава всичко й се виждало на кино, но тя се смееше докато ми го разказва. Тя просто не го е приела на сериозно. Видите ли – любимата й игра била Кънтър страйк и тя винаги играела от лошите”, допълни авторката на “Умирай лесно”.
Тя е разговаряла и с едно от момичетата, убили своя съученичка в Пловдив. “Едната от тях поиска да говори и ми каза: “Версиите във вестниците бяха измислени, аз нямам идея защо я убих”, разказа Антова.
Марта МЛАДЕНОВА
Агенция "Фокус"


2007-10-13 >> След преживяно бедствие най-често хората реагират...

След преживяно бедствие най-често хората реагират с отдръпване в първите фази, според психолог

София. След преживяно бедствие най-често хората реагират с отдръпване в първите фази. След като установят, че са живи, че са здрави и семейството име наред, хората се отдръпват, има един момент на плач, който е едновременно плач на облекчение и съответно плач на ужас, ако са загубили своят дом или местоработата си и т.н. материални принадлежности. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Хенриета Илиева-Стоянова, психолог и външен експерт на БЧК по програмите за оказване на първа психологична помощ при бедствия, аварии и катастрофи. Според нея много често при по-лабилните хора има процес на отпускане, но не толкова тежко от сорта на депресия или апатия. “А други, стига да им се помогне, общността и съответната власт да е обединена около тях, бавно и полека се съвземат и има един подем на силите. Тук моментът е доста деликатен, защото този подем на силите при много от хората ние го наричаме “меден месец”, след като си оживял след бедствието. Това е неоткрита, неотработена травма, която след като премине възстановителният период, в един момент започва да те връхлита споменът на това, което си преживял”, обясни психологът. По думите й в този момент не се намесва специалистът по душевно здраве, независимо към коя организация работи, без значение от неговите виждания как се провежда терапия и т.н., защото има риск човекът да си остане в кръга на бедствието, в кръга на необработените травми и да почнат по-патологичните процеси на пост травматичния синдром.
Според Стоянова най-тежко след бедствие се преживява загуба на близък човек. “Загуба на дете по време на бедствие или загуба на близък човек се отразява най-тежко. Всичко останало се понася, но при такава загуба травмата е много силна”, подчерта тя.
Людмила СПАСОВА
Агенция "Фокус"


2007-10-13 >> Първата помощ за психологична травма...

Първата помощ за психологична травма след бедствие трябва да се окаже 36-48 часа след нанасянето й

София. След преживяно бедствие за психичната травма се оказват серии от помощи, които подпомагат възстановителни процеси и възстановяване на човешкия ресурс за справяне. Това са цикли на справяне, които психолозите със своите терапевтични техники започват лека-полека да възстановяват, за да има човек ресурс, с който да посрещне новия тип нужди, които възникват след преживяване на бедствието. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Хенриета Илиева-Стоянова, психолог и външен експерт на БЧК по програмите за оказване на първа психологична помощ при бедствия, аварии и катастрофи. “В началото винаги се оказва така наречената първа психологична помощ при бедствия, аварии и катастрофи, след това се намесват специалистите по душевно здраве и се преминава към психо-социална подкрепа, заедно с останалите правителствени и не правителствени структури. А ако човекът минават тежко през този възстановителен период се изисква вече обща намеса от психолог, психиатър или лекар”, обясни психологът. По думите й има цяла система от техники, които се прилагат в зависимост от всеки един човек. “Но най-важното е, че в първите 36-48 часа до края на третия ден на преживяното бедствие трябва да се окаже първа психологична помощ, за да има откъде и какво да прави след това специалистът”, подчерта Стоянова.
Тя каза още, че българите са започнали да се отпускат и да говорят. “Някои от другите култури са доста по-склонни от нас, давайки си сметка, че опитът за говорене вече е начална фаза на възстановяване, на терапевтиране. Да, напоследък българинът говори, говори за това какво се е случило, какво мисли, говори за визията си за бъдещето. Много е важно кой говори с него, как човекът е предразположен и съответно да не правим сензации от човешката мъка, защото тези привличания на вниманието не винаги работят в името на човека, който е оцелял в едно или друго бедствие”, обясни психологът.
Людмила СПАСОВА
Агенция "Фокус"


| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 | 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 | 61 | 62 | 63 | 64